Обича дядо да е в устата на хората. Все си мисли, че е значим и неповторим. Слуша хорските приказки и се гледа в огледалото, и се пита: "Що щеше да прави обществото без мен?" Неуморно дядо тича в канцеларии и кметства, неуморно за пари пита, че за хобито му парата все не стига!

Незаменими хора няма! Дядо все за туй забравя и активно в обществените работи се бута и се меси. На общественик се прави! Туй от соца го научи, щото тоя дето в соц партията се бута все нагоре се издига и все похвали получава. През прехода за него трудно не беше, пак по канцеларии и кметства на вратата да чука. Разправяше дядо за обществените си изяви, а заспали баби го питаха: "Дядо колко пари искаш?" За да им се махне по - скоро от главата даваха му крупни суми по програми и за халтури, щото техен човек беше и всичко в синьо по него беше. Дядо за благодарност микрофона грабна и със син език по митинги и селски вечеринки заприказва. Всички ръкопляскат, а дядо се радва и се пита: "Ех, що щяхте през соца и през прехода без мен да правите?"

И сега дядо е неуморен, побелял, но пак алчен и самодоволен. Всички му се смеят, а той професии сменя и се пъчи, като модератор, ту като агитатор, ту като писател, ту като бизнесмен или скучен деятел. Дядо е общественик и неуморно интервюта дава, спомени разказва, но все послъгва, и послъгва. Ей, дядо спри! Нас младите пожали, че всички изморени сме от твоята неуморна суета! Всички изморени сме от твоята обществена игра!