Бакалина си остава с бакалски манталитет даже и да се издигне, като цар-лъв в общината някъде в Прованса. Така беше и с дядо-бакалина, който все сменяше престижни, ментърджийски занимания - соц глашатай, икономически анализатор на продукцията от времето на бай Тошо, ала-бала демократ с хвалби за прехода, като собственик на пенсионерска медия или врачка с "Правец" на мегдана в Прованса... 
Та, дядо-бакалина заемаше позата на цар-лъв и самовлюбен очилата доволно повдигаше, фукаше се и послъгваше, спомени с бла-бла удордисваше, и с усмивка смъкваше, като в кварталната бакалница кинти за туй-онуй от общината в Прованса...